Ще спре ли Европа да се защитава?

Sinéad O'Sullivan е някогашен старши откривател в Института за тактика и конкурентоспособност на Harvard Business School.

Адам Нойман се завръща с доста какво да каже … защита и национална сигурност?

През ноември той беше показан на срещата на високо ниво за американската динамичност на Andreessen Horowitz във Вашингтон за диалог с Marc Andreessen и колегата на a16z от American Dynamism Fund, Дейвид Улевич. „ Какво те накара да решиш да се върнеш на арената? “, попита Улевич Нойман, насочвайки Теодор Рузвелт посредством Чамат Палихапития.

Отговорът на създателя на WeWork беше напряко от школата на не-мъдростта на Палихапития: нещо за пробвайки се да направи Америка по-просперираща - доста думи, с доста малко значение.

Ръководената от VC среща на върха за защитата съобщи толкоз, колкото всеки би трябвало да знае за положението на американските действия на Пентагона: имаше някои Много съществени хора в наличието, говорещи от държавното управление и националната сигурност; имаше някои по-малко съществени хора с хавайски ризи и биркенщок (Нойман, апропо, най-малко носеше сандали); и имаше рискови капиталисти, които наподобява не знаеха към коя от тези две групи хора би трябвало да се примирят повече.

American Dynamism, което стартира като името на фонда на a16z от 500 милиона $ за поощряване на „ народен интерес “, в този момент се трансформира в придвижване в Съединени американски щати. Крипто братята в този момент са про-отбранителни акселератори, а финтех вложителите ненадейно са специалисти по връзките сред Съединени американски щати и Китай.

Междувременно в Европа щурците. „ Европейски динамизъм? Страхувам се, че това е по-скоро самозалъгване, в сравнение с действителност “, споделя Джонатан Лъф, основан в Лондон вложител в защитата и някогашен консултант на някогашния министър председател Дейвид Камерън.

Миналата седмица лондонската компания за рисков капитал Air Street Капитал разгласява първата по рода си изследователска записка за европейската динамичност и защита – или по-точно за неналичието на такава.

Оказва се, че до момента в който ракетите, хиперзвуковите системи, ракетите и ИИ за сигурност са комплицирани технологии, бизнесът на защитата е елементарен:

— Първа стъпка : Изградете технология, която е малко по-добра от 40-годишните качества, които държавните управления имат сега
— Стъпка втора : Продайте тази малко по-добра технология на държавното управление на високи цени

Докато качествата, които се построяват сега в Европа и Съединени американски щати, трансформират лицето и темпото на войната, капиталовият проблем наподобява се срутва при Стъпка втора: придобиване на държавни контракти.

В Съединени американски щати, с бюджет за защита, който преди малко надвиши трилион $ годишно, отключването на Банката на чичо Сам е по-малък проблем. В Европа вложителите са длъжни да подписват на части контракти за обособени страни в система за публични поръчки, която е усъвършенствана по време на спокойно време, с цел да бъде мудна, деликатна и рационална.

Днес, с два спора на сушата, има не е знак за незабавна смяна. Европейската заспалост е в цялостна мощ.

Нейтън Бенаич, създател на Air Street Capital и съавтор на проучването European Dynamism and Defense, споделя, че „ Европа всъщност не е сериозна във връзка с защитата. Помислете за отчетите, които допускат, че Германия е доставила единствено 10 % от танковете Leopard I, които е дала обещание на Украйна, някои от които са били върнати след щета. “

Аха! Не е страховит външен тип, Европа.

Докато световните рискови вложения в отбранителни технологии надвишиха 34 милиарда $ през 2022 година, европейските рискови капитали способстваха с нищожните 2 милиарда $ от тях, което би било изцяло задоволително, с цел да покрие последното нарастване от 1,5 милиарда $ на стартъпа за автономност на защитата Anduril Industries от Series E.

И до момента в който американските VC са прекомерно щастливи от неналичието на конкуренция при достъп до най-хубавия поток от покупко-продажби от Съединени американски щати и Европа, въз основа на исторически казус не е малко евентуално европейските министри скоро да се оплакват от неналичието на европейски суверенитет над софтуерните компании, които зареждат личната си отбранителна база.

Човек не може да не се запита: без даване на контракти за защита и заплащане за нововъведения тактиката е да се изчака, до момента в който финансовите пазари в Съединени американски щати основат качествата, които Европа потребности, преди Европа да се опита да вземе парче от пая посредством контролиране? Или още по-лошо: има ли въобще някаква тактика?

„ Всичко, което вложителите желаят за Коледа, е ангажираност на европейското държавно управление с дълбоките технологии. За страдание наподобява, че не получаваме контракти, а вместо това получаваме Закона за ИИ на Европейски Съюз “, споделя Майкъл Джексън, един от водещите европейски вложители в технологии за сигурност и защита в Multiple Capital.

За никого няма да бъде изненада, че отчетът употребява Англия след Brexit като проблем за продължителен неуспех — в този случай това са (не)усилията на Министерството на защитата да обезпечи отбранителна техника в метод, който подтиква нововъведенията. Вместо това множеството от държавните контракти водят до опазване на статуквото посредством просто поддържане на неговите унизителни и остарели активи.

За всички приказки на Риши за това, че Обединеното кралство ще се трансформира в научна и софтуерна суперсила, има малко доказателства, които да допускат, че неговите пълномощия един ден може да включват и умения за сигурност.

Въпреки това, с изключение на неналичието на предпочитание за създаване на европейски динамизъм, има някои действителни, структурни аргументи, заради които няма сходен фетиш към тази капиталова теза, която отразява Съединени американски щати.

Съединени американски щати имат всеобхватна военна тактика и по този начин създателите могат елементарно да основават технологии, които са в „ листата с стремежи “ на държавното управление или в пътната карта на качествата. По този метод рисковите вложения в американски отбранителни технологии са малко по-малко рискови. Можете да инвестирате в започващи компании, които построяват технологии, които са на сигурен път към огромни военни контракти.

В Европа господства хаосът; няма обща военна отбранителна тактика. Зад затворени порти, когато питате група европейски министри за защитата, не е извънредно отговорът да бъде: „ Да пазиме Европа против кого? Моят зложелател не е техен зложелател. По този метод сложността на вложението в по този начин нужната технология в Европа носи спомагателен риск, че без никакъв защитителен проект няма контракти за доставяне. А без контракти няма доходи. А без доходи няма възвращаемост на вложенията. Womp womp.

Част от тази наклонност стартира да се обръща. Европейската мрежа на вложителите в защитата (EDIN) организира първата си европейска среща на върха на отбранителните технологии в Мадрид през октомври, а сесията при затворени порти беше в листата на чакащите с присъединяване на звезден състав от висши военни и отбранителни водачи, вложители и държавни чиновници. Основана от американеца Ерик Слезинджър, с опит в вложението в националната сигурност, EDIN стартира да катализира нещо, което може да стартира да наподобява на придвижване за европейска динамичност.

И капиталът стартира да тече надлежно. Според Pitchbook през първото тримесечие на 2023 година европейските рискови финансови компании вложиха 3,5 милиарда $ в инициативи в региона на отбранителните технологии, съвсем 1,5 пъти повече от разпределението за цялата 2022 година Плюс това, в града има нов кит. През август НАТО разгласи своя водещ фонд за нововъведения в размер на 1 милиард евро – първият в света мултисуверенен фонд за рисков капитал – който ще влага в авангардни качества за сигурност и защита в цяла Европа.

Но въпреки всичко, с спора по крайбрежията си и хипотетичното предпочитание за европейски суверенитет, има непрекъсната липса на сигнал от обществения бранш, че желае или има потребност от нови качества. Или най-малко няма сигнали, че европейските държавни управления са подготвени да платят за това.

Най-ужасяващата мисъл от всички е, че може би, просто може би е време Иржи Шедиви, шефът на Европейската организация по защита, да събуе обувките си и да се причисли към Нойман на арената. Ако не по друга причина, с изключение на да се преструва, че пробва всякакви неща.